Животинските мазнини – жизнено важни за здравето ни

Животинските мазнини – жизнено важни за здравето ни

Докато години наред отричахме ролята на естествените животински  мазнини, обявихме ги за враг № 1, набедихме ги за причинители на какво ли не и търсехме тяхна алтернатива, човечеството създаде заместители, които се оказаха много по-вредни. С това успешно допълнихме поредицата от примери, които доказват самовлюбеното самочувствие на човека, че може да „поправи” или да замени много по-успешно Природата. За което сега плащаме – ни повече, ни по-малко – със здравето си.

Водени от все по-нарастващата заболеваемост на хората, утежнена от съвременния начин на живот, през последните години редица медици и последователи на холистичните методи на лечение, обръщат поглед към механизмите, заложени в човека от самата Природа. В основата на един от тези механизми е приемането, разграждането и усвояването на мазнините за изграждането и обновяването на клетките. Нещо повече – в битието си на животинска биологична единица, каквато по природа човекът е /а не на растение/, той се нуждае в много голяма степен не само от мазнини, а от животински мазнини.

Защо са толкова важни мазнините? Много просто – защото присъстват като строителна единица на почти всяка една наша клетка, някъде по-малко, някъде повече. Има ги в хормоните, невротрансмитерите и др. Човешкият мозък, например, се състои от около 60 % мазнини /сухо вещество/.

Редица изследвания през последните години показват, че физиологията на нашия организъм се нуждае от всички видове мазнини, както растителни, така и животински, с едно единствено условие – те да са естествени, а не растителни хидрогенирани. Преработените мазнини имат структура, която е чужда на нашите клетки и организмът ни не може да ги усвои. Така, колкото и преработени мазнини да ядем, клетките ни остават „гладни”, в тях не постъпва строителен материал, който да ги поддържа живи и да ги обновява. Постепенно токсините от непреработените хидрогенирани мазнини се натрупват и превземат клетката, като накрая тя умира. Не на последно място е функцията на мазнините да стимулират производството на жлъчен сок. А секрецията на жлъчка е естественият механизъм на черния дроб да се очисти от токсините. Това означава, че мазнините играят важна роля в процеса на детоксикация на целия организъм.

Животинските мазнини съдържат най-вече наситени и мононенаситени мастни киселини. Наситените мазнини предпазват сърцето - те намаляват нивата на вредните вещества в кръвта, от които води началото си атеросклерозата на кръвоносните съдове; намаляват също и депонирането на калций в артериите и са източник на енергия за сърдечния мускул; стимулират имунната система; защитават ни от инфекции и са съществени за способността на тялото да използва ненаситените омега-3 и омега-6 мастни киселини.

Едностранчиво и ограничено е разбирането, че животинските мазнини съдържат само наситени мастни киселини. Свинската мас съдържа 43% мононенаситени, 11% полиненаситени и 44% наситени. Агнешката мазнина е 38% мононенаситени, 2% полиненаситени и 49% наситени. Кравето масло съдържа 30% мононенаситени, 4% полиненаситени и 52% наситени. Редица изследвания показват, че нуждите ни от определена комбинация от мастни киселини си остава една и съща през целия ни живот: 48% наситени, 33% мононенаситени и 16% полиненаситени, каквато е комбинацията от мазнини в майчиното мляко – най-съвършенната храна в Приридата. Единствените храни, които ни предоставят такъв състав на мастните киселини, са животинските - месото, яйцата и млечните продукти.

Особено важни са т.нар. есенциални мазнини, съдържащи мастни киселини, които организмът ни не може да произвежда, затова следва да си ги набавяме чрез храната. Една от тях, която е много важна за мозъка, тъй като тя съставлява около 10-12 % от цялата мазнина в него, е арахидоновата киселина, чиято загуба се смята за основен причинител на загуба на мозъчна материя, което се наблюдава при тежките случаи на различни заболявания. Освен, че е важна и незаменима, тази мастна киселина има един-единствен източник – тя се съдържа в месото, яйцата и млечните продукти и никъде другаде. Дори само този факт, сам по себе си, показва какво е значението на животинските мазнини за човешкия организъм.

Всички животински мазнини, с качествен произход, са важни за организма ни и трябва да присъстват в менюто ни: свинска, гъша, телешка, агнешка, патешка, пилешка, ги, краве масло и т.н. Това са мастни киселини, които са с най-съвместими с физиологията ни и са най-естествената мазнина за нас, доколкото човекът е все пак по природа животински биологичен вид. Те спокойно могат да се използват за готвене, печене и пържене, тъй като не променят химическата си структура при нагряването и са полезни за здравето.

Растителните мазнини са мастни киселини, предимно  полиненаситени, с твърде нестабилниа структура, която лесно се разрушава от топлина, светлина и кислород. Затова природата ги е защитила в обвивките на семената и ядките. Когато ядем семената и ядките цели и в естествения им вид, ние получаваме тези мастни киселини в естествения им вид, непроменени. Тогава те са полезни за здравето ни. По-важното обаче е, че когато консумираме цели естествени семена и ядки, получаваме от тях малки количества полиненаситени мастни киселини, които са съвместими с човешката ни физиология. Ние не се нуждаем от много полиненаситени мазнини, както се получава сега с превеса им в нашето меню - основната част от приема на мазнини, следва да се състои от наситени и мононенаситени мастни киселини. Прекаленото количество полиненаситени мастни киселини от растителни олиа и олио за готвене, в голяма степен са причина за епидемията от възпалителни дегенеративни заболявания в модерния свят - от сърдечни заболявания и различни автоимунни проблеми до рак.

Растителните мазнини безспорно са полезни, но естествените, а не хидрогенираните. Необходимо е да се използват нерафинирани, неароматизирани или преработвани масла. Високата температура, светлината и кислородът развалят маслата от семена и ядки много бързо, затова те трябва да са студено пресовани, да се продават в тъмни стъклени бутилки и винаги да се държат в хладилник. По тази причина не се препоръчва използването им за готвене - нагряването променя химическата им структура и ги прави не само безполезни, но и вредни за здравето ни.

Природата е заложила използването на естествените мазнини (и растителни, и животински) като структурни елементи за тялото - за мозъка, костите, мускулите, имунната система и други. Практически всяка клетка от тялото ни е изградена до голяма степен от мазнини.

Всяко лишаване на организма от определен вид естествени мазнини (и растителни, и животински), води до недостиг на „строителен” материал за клетките, предпоставя тяхното хронично „гладуване” и накрая умиране.

Всяка прекомерна употреба на определен вид мазнини (и растителни, и животински), води до натрупването им, до невъзможност за преработка и превръщането им в токсини, които затлачват организма с отпадъци и отравят клетките.

Основното и очевидно правило е, че ние трябва да консумираме от всички естествени мазнини, в естествения им вид, със значителен превес на животинските мазнини. Така, както е заложено в нас от природата – естествено и балансирано. Опитаме ли се да преправим, да коригираме природата – веднага се оказваме в зоната на болестите. Няма да сгрешим, ако по-често се вслушваме в гласа на Природата в нас.

Повече по въпроса за решаващата роля на животинските мазнини конкретно в лечението на редица заболявания можете да прочетете в книгата „GAPS Синдром на храносмилателната система и психиката” на д-р Наташа Кембъл-Макбрайд.

 



Коментари:


« назад