Гладуване по време на чистене

Гладуване по време на чистене

Гладуването е прекрасен пример за скритите природни сили, които се събуждат, когато се приложи даоисткият принцип „у-уей" („неправене" или „ненамеса"). В храненето „да не правиш нищо", означава да не ядеш нищо и да оставиш природата да поеме нещата в свои ръце, а това въздържание събужда най-мощните пречистващи и лечебни реакции на тялото.

Гладуването е начинът, по който природата лекува болести, възстановява здравето и удължава живота. Тези, които се грижат за животните в зоологическите градини, както и стопаните на домашни любимци, знаят, че независимо от вида си, животните отказват да ядат, когато са болни. Същото важи и за дивите животни. Преди много време хората също са притежавали този естествен инстинкт за оцеляване, а дори и днес някои примитивни племена в затънтени региони на Африка, Азия и Амазония имат специални „къщи за болни" в околностите на селата си, където болните си почиват удобно и на спокойствие, без да ядат каквато и да било храна, докато не се възстанови здравето им.

Днес обаче лечебното гладуване се отхвърля от конвенционалната медицина като „примитивно". Все пак благодарение на пионерската работа на неколцина лекари куражлии в края на XX век, западният свят преоткри лечебната сила на гладуването и сега практикуващите алтернативна медицина го прилагат успешно в лечението на болести, при които всички други терапии се провалят. Освен това някои неотдавнашни медицински изследвания, подкрепени със сериозни клинични данни, дават категорични доказателства, че периодичното гладуване и ограничаване на калориите е единственият доказан начин за значително удължаване на живота.

На 28 май 1986 г. „Асошиейтед Прес" съобщи следното за едно научно изследване върху стареенето, проведено в Америка, при което лабораторни плъхове периодично са били принуждавани да гладуват:

„Когато диетата на лабораторните плъхове се ограничава силно, те живеят много по-дълго от иначе еднаквите си по всичко останало събратя, на които се позволява да ядат, колкото си искат. Всъщност учените казват, че това ограничаване на храната е единственият начин, който знаят за значително удължаване живота на тези гризачи.“

Съвсем наскоро д-р Рой Уолфорд, член на екипа, който живя две години в експерименталната биосфера в Америка, оповести данните от едно още по-щателно изследване на връзката между ограничаването на калориите и продължителността на живота, при което за целта са използвани различни животни, включително плъхове и кучета. В своята книга „Диета за живот над 120 години", той представя доказателства, които недвусмислено сочат, че ограничаването на калориите е удължило живота на всички участвали в изследването видове с 50-80%. Пренесено върху човека, това би означавало продължителност на живота от 120—150 години.

Макар че дългосрочните изследвания на ефекта от гладуването върху човешкото дълголетие още не са приключили, няколко отделни примера със съвременни почитатели на лечебния глад са крайно вдъхновяващи и окуражаващи. Например д-р Норман Уокър, който е проповядвал периодичното гладуване и ежедневното консумиране на сурови сокове, е живял до 116-годишна възраст, като до самия си край е останал активен. Пол Брег, който е гладувал по десет дни четири пъти годишно през по-голямата част от живота си, е живял почти колкото д-р Уокър и също е останал здрав и работоспособен до последните си дни. В. И. Айрънс, който се е излекувал от „нелечима" осакатяваща болест чрез гладуване, а след това е разработил най-ефикасната „домашна" система за гладуване и вътрешно прочистване, несъмнено е щял доживее „нормалната" за хората възраст от 120 години, ако по един каприз на съдбата не е загинал в автомобилна катастрофа на 98. Всички тези хора, а и други като тях, са преоткрили от собствен опит онова, което животните и примитивните племена все още знаят — че гладуването е начинът, по който природата пречиства, лекува тялото и възстановява жизнените сили.

Въздържането от храна позволява на вътрешните телесни механизми за детоксикация, както и на имунната система, да заработят с пълна сила. Когато човек гладува, всичката енергия и ензимна мощ, които обикновено се използват за храносмилане, се пренасочват към „болестосмилане", защото храносмилателната система не произвежда нови отпадъци. Освен това, гладуването задейства производството на човешкия хормон на растежа от хипофизата и го освобождава в кръвта, където той циркулира из цялото тяло, оправя увредените тъкани, възстановява жизнените функции и подмладява целия организъм. При нормални условия производството на растежния хормон намалява рязко, след като хората достигнат зряла възраст и вечно топящите се запаси от този мощен регенеративен хормон са една от главните причини за стареенето и хроничните дегенеративни състояния. Стимулирайки секрецията на човешкия хормон на растежа, гладуването помага в лечението на болести и възстановява тялото, а също така забавя стареенето, връща жизнеността и удължава живота

Лекът на мъдреците

Гладуването не е нещо ново. Индийските йоги, будистките монаси и даоистките отшелници го прилагат от хиляди години, за да увеличават своята жизненост и удължават живота си. Платон, Аристотел и други елински философи, положили основите на западната цивилизация, са гладували редовно, за да подобрят физическото здраве и изострят умствените си способности, а Питагор изисквал от всичките си старши ученици да гладуват по 40 дни като средство за пречистване на телата и ума, преди да ги посвети в най-висшите си прозрения. Практикуващите традиционна медицина в Древен Китай, също съзнавали пряката връзка между човешките болести и токсичната плесен, която се натрупва в червата в резултат от неестествени хранителни навици. В Библията гладуването се споменава 74 пъти, а самият Иисус е гладувал често, понякога до 40 дни.

Тъканната интоксикация е страшно сериозно състояние, особено днес, когато храната, водата и въздухът, който дишаме, са отровени с толкова много канцирогенни и други токсични химикали. Клетките и тъканите постоянно се задръстват с излишни токсини, докато човекът поема онези особено противни нездравословни храни, алергени, лекарства и други. Едва когато съответните храни и вещества се зачеркнат напълно от диетата, клетките изхвърлят подаваните от тях токсини обратно в кръвообращението и лимфата, където биват отнесени до отделителните органи и изхвърлени навън. Това влошаване на симптомите се нарича лечебна криза. Човекът, който се освобождава от някои токсини, може да усети влошаване на състоянието, преди да се подобри и обикновено копнее за същата онази храна или навик, които са го напълнили с отрови.

Гладуването е най-бързият и ефикасен начин за справяне с този вид кръвна и тъканна интоксикация и освобождаване на тялото от токсичните и гниещите отпадъци в дебелото черво, които постоянно тровят кръвообращението, затлачват клетките и отнемат жизнеността. Докато тези токсини не се изхвърлят, просто няма начин тялото да се възстанови и уравновеси. Макар че има по-меки методи за детоксикация от гладуването, те отнемат повече време и имат по-слаб ефект.

За да усети тези благотворни ефекти, човек трябва да е готов да изтърпи неприятните симптоми на така наречената „лечебна криза", която гладуването предизвиква след третия ден. Тази криза отваря вратите към здравето и дълголетието, до които може да се стигне само с гладуване, а неудобствата от детоксикацията са цената, която трябва да платите, за да минете през тези врати. Вие избирате — да изхвърлите отровите от организма си или да живеете с последиците, ако решите да ги задържите, до края на живота си.

Като изключим възможността да водите аскетичен живот далеч от цивилизацията и всички хранителни безумия, кръвта и тъканите на вашия организъм със сигурност трупат токсини и с течение на времето губят своята функционална жизненост. Ако не се прочиствате редовно от тези отрови, токсемията ще се влоши до положение, когато тялото ви няма да има сили да се справя с нея и тогава или ще започне спонтанно прочистване под формата на диария, акне, пъпки, циреи, „чернодробни петна", смрадлива пот, миризливо тяло, зловонен дъх и така нататък, или ще се откаже от битката и ще се поддаде на рака, туберкулозата и други смъртоносни болести.

Мегагладуване, минигладуване и полугладуване

Има няколко вида програми за терапевтично гладуване, с различна степен на интензивност и продължителност. Най-интензивни резултати от гледна точка на детоксикацията и бързото лечение се получават от пълното гладуване, при което не се приема нищо, освен вода и няколко прочистващи добавки като псилиум (живовляк) и бентонит. Полугладуванията, при които се използват храна, добавки и един вид плодов или зеленчуков сок, който да доставя на организма енергия и хранителни вещества, се понасят по-лесно и също дават отлични резултати. Така нареченото „гроздолечение", при което за период от една седмица до един месец не се яде нищо друго, освен черно грозде, също попада в категорията на полугладуванията и е особено ефикасно за пречистване на кръвта, детоксикиране на черния дроб и отстраняване на стомашно-чревни смущения.

За да е ефикасно за детоксикацията на кръвта и тъканите, лечебното гладуване трябва да продължи минимум три пълни дни. Точно толкова е необходимо, за да могат вътрешните пречистващи и целебни механизми на тялото да включат на пълен ход. Все пак три дни не са достатъчни за цялостно прочистване на кръвта и вътрешните органи, нито пък за да се стигне до така наречената „лечебна криза", която обикновено настъпва между третия и петия ден от гладуването. Лечебната криза бележи момента, когато детоксикацията на тъканите е достигнала своя връх, а симптомите на най-сериозните здравословни проблеми в тялото излизат от скривалищата си и започват да се проявяват. Например ако човек има артрит, лечебната криза настъпва, когато най-дълбоките отлагания на токсични отпадъци се откъртват от ставите и предизвикват болка в тях и в съединителните тъкани. При наличие на тежка чернодробна интоксикация кризата идва, когато най-отровните вещества се разтворят и изхвърлят от чернодробните тъкани, причинявайки всички неприятни симптоми на чернодробната токсемия: смазваща умора и апатия, гняв и раздразнителност, жълти очи и кожа, лош дъх и неприятна телесна миризма, пулсираща болка в самия дроб. Добрата новина е, че тази криза отбелязва върха, а оттам нататък всичко става по-лесно — най-лошата част от детоксикацията е преминала и започва фазата на лечение. Ето защо този момент се нарича „лечебна криза". Трябва да гладувате достатъчно дълго, за да минете през тъмните врати на кризата и достигнете слънчевата земя на сияйното здраве, иначе няма да отстраните напълно първопричините за вашите заболявания.

Идеалната продължителност за едно лечебно детоксикиращо гладуване е 7-10 дни, защото точно 7 дни са нужни, за да се прочистят изцяло кръвта и лимфната система от отпадъците. Когато това стане, значи цялото тяло се е освободило от отровите — чистите кръв и лимфа ежедневно и автоматично пречистват тялото и изхвърлят токсините. Ако след такова гладуване промените хранителните си навици, тези две телесни течности ще могат да поддържат тъканите чисти много по-дълго, отколкото ако продължите да ги замърсявате. Правилното хранене означава и че няма да ви се налага да гладувате често, за да се освободите от гниещите храносмилателни отпадъци и метаболитни токсини. Най- общо казано, едно 7-10-дневно гладуване всяка година, като междувременно се грижите да контролирате диетата си, обикновено е достатъчно, за да ви предпазва от сериозни болести като рак и атеросклероза, предотвратява появата на често срещани дегенеративни състояния. Почти всеки е в състояние да направи 7-дневно гладуване, но онези, които никога не са опитвали и се притесняват как ще изкарат толкова дълго без храна, могат да „загреят" с няколко тридневни. Това е добър начин да добиете увереност и постепенно да стигнете до пълното седемдневно гладуване.

Минигладуванията са тези, които траят по-малко от три дни. Макар да не са ефективни за целите на сериозната детоксикация, те са отлични за поддържане между по-дългите терапевтични гладувания. Някои хора например гладуват по един ден всяка седмица, като в този ден не приемат нищо, освен чиста вода или един вид алкализиращ плодов или зеленчуков сок. Това дава на храносмилателната система ежеседмична почивка и позволява на тялото да се възстанови. Друг начин е да гладувате за по два-три дни всеки месец, което има подобен ефект. Макар че минигладуванията не дават драстичните резултати на по-дългите, все пак са ефикасна форма на редовна профилактика срещу широка гама болести и дегенеративни състояния, особено ако от време на време предприемате по едно дълго гладуване. Както съветва древногръцкият писател Плутарх, „вместо лекарство, пости един ден".

Добавки по време на гладуване

Водата е главното пречистващо средство, включено в терапевтичните гладувания и е много важно да пиете поне по 2 литра пречистена алкална вода всеки ден от програмата, дори ако приемате и сурови сокове. Освен водата, могат да се използват и различни ефикасни добавки, които засилват и ускоряват прочистването на кръвта и тъканите и способстват за бързо излекуване. Тези добавки са „инструментите" на гладуващия с лечебна цел:

Чревен очистител Псилиум (живовляк) - това е най-важната добавка за прочистване на храносмилателния тракт, особено в долната му част. Той притежава свойството да увеличава обема си под формата на пихтиеста желеобразна маса, която запълва стомаха и червата и потиска глада. В същото време, перисталтиката не спира както при другите гладувания.

Детоксикант Активиран бентонит - колоидният бентонит действа като „магнитен парцал", който неутрализира и забърсва токсините, откъртвани от чревните стени от влакнините на псилиума. Петстотин пъти по малки от водните молекули, отрицателно заредените микромолекули на бентонита, влизат в кръвта и клетъчните течности, където се свързват с 200 пъти по-тежки положително заредени токсини и ги съпровождат по кръвта към бъбреците за изхвърляне.

Зелена храна - зелената храна е най-добрата хранителна добавка, която може да се използва по време на лечебно гладуване. Един от най-богатите и чисти източници на биопрочистващия хлорофил и животоподдържащи хранителни вещества, зелените храни са лесноусвоими и не изискват сложно храносмилане. Те осигуряват и достатъчно метаболитна енергия, което потиска чувството на глад.

Лимонов сок - по време на гладуване лимоновият сок може да се използва като помощно средство в процеса на детоксикация, поради свойството му бързо да алкализира и пречиства. Тъй като е и единственият анионен (зареден с отрицателни йони) хранителен източник, той предизвиква мощна антиоксидантна дейност и дава тласък на прочистването от токсини. Лимоновият сок има естествен афинитет към черния дроб и стимулира производството на жлъчка, с което помага за детоксикирането и възстановяването му. 30 до 50 мл лимонов сок могат да се прибавят и към водата, в която разтваряте дозата си псилиум, за да подобрите малко вкуса и увеличите пречистващите свойства.

Лактобактерии - формират така наречената „полезна флора" в червата и са един от най-важните елементи за храносмилането, усвояването на хранителни вещества и преработването на храносмилателните отпадъци. В здравите черва „приятелските" бактерии трябва да са 80% от цялата чревна флора, а гнилостните — около 20%. В интоксикираните черва, каквито са червата на 95% от хората на планетата днес, това съотношение е обърнато и гнилостните бактерии заемат 80% или повече от терена, а „добрите" постоянно намаляват. Основна цел на всяко терапевтично гладуване е да изгребе от червата всички бактериални колонии и изхвърли септичната мръсотия, с която се хранят, а след това да напълни целия чревен тракт с нови колонии „приятелски" лактобактерии. Псилиумът и бентонитът се справят много добре с изгребването, но на вас остава да вземете мерки, за да вкарате нови колонии „полезни" лактобактерии в червата си след гладуване, преди „лошите" да са се промъкнали на тяхното място с обикновената храна.

Ден 1. На първия ден всичко протича лесно и не причинява никакъв дискомфорт, защото естествените механизми за детоксикация на тялото не са заработили на пълен ход, а тъканите още не изхвърлят токсини в кръвообращението.

Ден 2. Продължете с добавките. Към средата на следобеда вероятно ще започнете да се чувствате малко отпаднали, изморени и апатични. Това не се дължи на липса на хранителни вещества, а е началото на детоксикационния процес, който се задейства около 36 часа, след като сте спрели да приемате храна. Храносмилателните ензими, обикновено заети с безкрайната задача да смилат храната в стомаха, сега се вливат в кръвообращението и тръгват на мисия „търсене и унищожаване" — откъртват увредените и раковите клетки, убиват бактериите и вирусите и разтварят токсичните отлагания в ставите, органите и другите тъкани. След това всички тези токсични отпадъци се пускат в кръвта, откъдето да бъдат изхвърлени. През първите няколко дни, токсините се изливат от тъканите много по-бързо, отколкото бъбреците и кожата могат да ги отделят, така че отровите продължават да плават в кръвта. Те циркулират из цялото тяло в очакване да бъдат изхвърлени и могат да предизвикат главоболие, болки в тялото, умора и раздразнителност. Може би ще ви е някаква утеха да знаете, че колкото по-зле се чувствате, толкова по-добре действа програмата и до няколко дни всичко ще отмине. Няма начин да се прескочат симптоматичните неудобства на детоксикацията, макар че можете да ги облекчите с билкови чайове, горещи минерални бани, масажи и други методи, например инфрачервена сауна. Правилото „без пот няма печалба" важи и за детоксикацията. Все пак при гладуването ползите са много по-големи и трайни от временния дискомфорт, така че той е съвсем приемлива цена.

Ден 3. Процесът на детоксикация продължава да се ускорява и засилва. Това ви кара да се чувствате още по-отпаднали. Ако ви е особено зле, можете да вземете няколко допълнителни дози бентонит, който подпомага неутрализирането на излишните токсини в кръвта. Изяжте и още малко зелена добавка, за да увеличите способността на кръвта да пренася кислород и осигурите допълнително гориво за метаболизма. Това е денят, в който започвате да приближавате прага на лечебната криза, която бележи пика в детоксикацията и началото на лечебния процес. Неслучайно това е денят, когато гладуващите за пръв път започват да се разколебават и мислят дали да не прекратят програмата. Не се поддавайте на това изкушение! Вече сте стигнали дотук и ще съжалявате, ако се лишите от благотворния ефект, който се получава накрая.

Ден 4. За повечето хора това е най-трудният ден, особено ако са натъпкани с отрови, защото тогава настъпва кризата. Тялото започва да отделя неприятна миризма, дъхът вони на канализация, а езикът е обложен с бяло-жълти гадости. Всичко това са токсични отпадъци от най-недостъпните тъкани на тялото, които излизат на повърхността за отделяне и винаги са признак за успешна детоксикация. Не се отказвайте сега! Кризата бележи средата на процеса и ако изкарате до края на деня, останалата част протича много лесно и ще успеете да завършите програмата.

Ден 5. В зависимост от нивото на токсемията преди началото на програмата, лечебната криза ще отмине днес или ще продължи с намаляваща интензивност до другата сутрин. И в двата случая ще започнете да се чувствате по-добре и тъй като най-тежките токсини са изхвърлени, тялото ви ще има повече енергия за обичайни функции. Ще започнете да усещате лекота в крайниците, гъвкавост в ставите, бързо засилваща се яснота на ума и радост. Ще се убедите без сянка от съмнение, че в момента тече най-пречистващото и целебно преживяване в живота ви и то е най- добрият начин да излекувате тялото си, да запазите здравето и удължите дните си. Дори само това прозрение е достатъчно, за да изкарате до края на програмата.

Ден 6. Сега енергията се завръща с пълна сила, а кръвта и тъканите са почти напълно прочистени. Тялото ви вече е започнало да заменя увредените клетки, да връща кръвта в нормално състояние и лекува органите и тъканите. В резултат вие се чувствате по-силни с всеки изминал час, макар да не сте приемали храна почти цяла седмица. Сега може да започнете да хапвате по малко плодове и зеленчуци.

Ден 7. Вече се чувствате по-здрави, пълни с енергия и по- уравновесени отвсякога. Вероятно вече не изпитвате желание за храна. Мнозина имат чувството, че са в състояние да продължат гладуването още няколко дни и наистина можете, ако желаете. Продължавате със захранването с плодове и зеленчуци, като увеличавате количеството.

Не забравяйте да вземате лактобактериалната добавка в продължение на седмица-две след гладуването и непременно след приключване на програмата се захранвайте постепенно и внимателно, като един-два дни ядете само пресни плодове и зеленчуци, а после бавно се върнете към една нормална ежедневна диета от естествени, пълноценни храни, правилно приготвени и комбинирани.

 



Коментари:


« назад