Бактериална вагиноза

Бактериална вагиноза

Бактериалната вагиноза се причислява към групата на т.нар. „ендогенни инфекции”, т.е. възникването й не е свързано с инфектиране от сексуалния партньор. Тя възниква в резултат на промяна на средата на вагината, под влияние на различни външни и вътрешни за организма на жената фактори. По биологичната си същност, бактериалната вагиноза е възпаление на лигавицата на влагалището, предизвикана от анаеробни бактерии, които нормално обитават тази част от човешкия организъм. Нормално във влагалището се развиват млечно-кисели бактерии от вида Lactobacillus acidophilus               /ацидофилни бактерии/, които произвеждат млечна киселина и определят неговото киселинно рН. Тази сравнително повишена нормална киселинност подтиска развитието на патогенните видове бактерии, които ако се размножат, могат да предизвикат заболяване.

Размножаването в големи количества на анаеробни бактерии, които нормално съществуват в малко количество в здравото влагалище, води до развитие на бактериална вагиноза.

Причината за развитие на бактериалната вагноза е намаляването на количеството на ацидофилните бактерии във влагалището под критичния минимум по някакви причини, в резултат на което се развиват патогенни бактерии и вземат превес в локалната биоценоза /равновесие между ацидофилните и патогенните бактерии/ във влагалището.

Най-често жените с бактериална вагиноза имат едно или повече от следните оплаквания:

  • повишено по количество белезникаво или сивкаво вагинално течение
  • неприятна миризма на секрета от влагалището
  • сърбеж и/или парене във или около влагалището

Течението при жени с бактерилна вагиноза често е белезникаво или сивкаво, млечно на вид, понякога пенесто. Характерна е неприятната му миризма (подобна на риба), която се засилва сред полов контакт или след менструация. Възможно е жените да се оплакват от сърбеж или парене във или около влагалището.

В случай, че бактериалната вагиноза се развива по време на бременност е  възможно да доведе до значителни усложнения – преждевременно раждане, повишен риск от инфекция и др. Ето защо навременната диагностика и лечение на всяко променено по вид влагалищно течение в хода на бременността са изключително важни.

Всяка жена може да развие бактериална вагиноза. Съществува комплекс от фактори, които нарушават нормалния баланс /биоценоза/ на влагалището. Такива са:

  • Антибиотично лечение
  • Използване на дамски менструални тампони
  • Инфектиране с друга полово-предавана инфекция – хламидия, микоплазма, уреаплазма, гонорея
  • Използване на хигиенни вагинални душове
  • Вътрематочна спирала като контрацептивен метод

Най-често бактериалната вагиноза е ограничена във влагалището инфекция. Все пак е възможно да се развие инфекция на матката и маточните тръби. Бактериите, предизвикващи бактериалната вагиноза, могат да доведат до развитие и на тазово-възпалителни заболявания, което от своя страна да доведе до стерилитет.

При бременните жени – в резултат на бактериална вагиноза – е възможно да настъпи преждевременно раждане и/или увреждане на плода.

Лечението на партньора на пациентки с бактериална вагиноза зависи много от преценката на лекуващия лекар. Терапията при партньора е задължителна в случай на оплаквания като зачервяване или сърбеж по члена, парене или болка при уриниране. Препоръчва се провеждане на лечение при мъже, чиито партньорки развиват рецидивираща бактериална вагиноза.

Лечението на бактериалната вагиноза е задължително, като успоредно с лечението на заболяването се търсят и отстраняват факторите, довели до развитието му. В случай, че не се осъществи лечение е възможно инфекцията да се разпространи към матката или маточните тръби и да доведе до сериозни усложнения във времето, най-тежкото от които е стерилитетът.

Развитието на бактериална вагиноза често е единствен симптом на успоредно протичаща друга инфекция – например с хламидия, уреаплазма или гонорея. Ето защо при жени, при които се установява относително често бактериална вагиноза, е препоръчително да се направи тест и за съпътстващи полово-предавани инфекции, които сами по себе си могат да са предразполагащ фактор за заболяването.

Лечение на бактериалната вагиноза

Световният опит показва, че за успешното лечение на дисбактериозата и нейните последствия следва да се предприемат действия, които включват диагностика с подробна анамнеза, при необходимост и с клинични изследвания, и след това да се възстанови микрофлора на влагалището. Създаването във влагалището на правилната биоценоза и благоприятна среда ще доведе до елиминирането на патогенната и условно-патогенната микрофлора, гнилостните и гноеродните бактерии. Това става с въвеждане във влагалището на живи пробиотични ацидофилни бактерии Lactobacillus acidophilus щам n.v. Ер „ Нарине “, които да възстановят природосъобразно и дълготрайно влагалищната микрофлора.

На практика поради простата причина, че микрофлората на влагалището не се възстановява от само себе си, вагиналната дисбактериоза се лекува изключително трудно и много често рецидивира. Организмът се нуждае от външна помощ. Т.е. необходимо е реинтродуциране на полезни бактерии във влагалището за трайно възстановяване на вагиналната микрофлора и последващо цялостно излекуване.

Лечението на дисбактериозата на влагалището помага на организма да възстанови нормалната биоценоза чрез възстановяване на заложения от самата природа баланс на микрофлората в него. Един от методите е във влагалището да се вкара специално подготвената  култура от живи ацидофилни бактерии Lactobacillus acidophilus щам n.v. Ер 317/402 „ Нарине “ в най-високата фаза от жизнената им активност. Културата се „имплантира” в големи количества (дозата обикновено е 100 мл., която се имплантира за 5 дни, по 20 мл., вечер преди лягане).

В методиката не се използват никакви допълнителни препарати. Чрез „имплантиране” на културата във влагалището се създават условия за потискане на патогенните микроорганизми по биологичен път, като по този начин се възстановява заложения от природата баланс на микрофлората, спомагащ за възстановяването на системите за саморегулиране. Чрез повишаване на броя на здравите и активните полезни микроорганизми ние оказваме на организма необходимата помощ за активиране и възстановяване на механизмите за саморегулиране.

Не е възможно да има предозиране на живите бактерии във влагалището, поради факта, че при дисбактериоза вече има значителен недостиг на полезна микрофлора, което само по себе си спомага за развитието на патогенната и условно-патогенната микрофлора. Затова тя трябва да се използва в големи количества.

Методът за лечение на дисбактериозата на влагалището чрез ацидофилна бактерия позволява не само да се възстанови балансът на микрофлората, населяваща влагалището, но и да се осигури нормалното й функциониране впоследствие.

Съществуващите в днешно време методи за лечение на дисбактериозата допускат намеса в процеса на саморегулиране на баланса на чревната микрофлора, но само чрез потискане на патогенната, а това е отстраняване на последствията, а не на причината. При дисбактериозата броят на полезните микроорганизми пада под границата, при която се осъществява активиране на системите за регулиране, като това не води до нормализиране на баланса на микрофлората. Освен това, елиминирането на патогенната микрофлора обикновено се осъществява с помощта на антибиотици. А те, както е известно, унищожават не само патогенната, но и полезната микрофлора. За какво възстановяване на баланса говорим тогава? Патогенната микрофлора скоро се появява отново и продължава болестотворната си дейност.

Някои профилактични мерки могат да бъдат полезни за ограничаване повторната поява на бактериална вагиноза:

  • Не използвайте дамски тампони
  • Поддържайте добра интимна хигиена. Гениталният тоалет винаги трябва да бъде в посока отпред назад.
  • Избягвайте вагиналните душове. Често жените се чувстват по-чисти, когато са си направили вагинален душ след менструация или полов контакт. В действителност обаче това води до промяна в нормалната защитна бактериална флора на влагалището, при което се нарушава равновесието му.


Коментари:


« назад